Хубаво е да се знае как стоят реално нещата по колкото се може повече въпроси. Хубаво е да имаме знания не само за това, което се случва и което ни е интересно, а и за това, в което вярваме. Още по-хубаво е да имаме реална информация за това, в което сляпо вярваме, макар че сляпо можем да вярваме само в Бог, защото Той е абсолют!
Сляпата вяра в нещо човешко или земно почти винаги ни вкарва в заблуждения, тъй като истината никога не е толкова красива, колкото илюзията или надеждата, в която сме вярвали сляпо. А тя- истината винаги излиза наяве - рано или късно.
Тук ще засегна само малък фрагмент от истината за съвременна Русия. Някои сляпо вярват в нея, в лидерите и в армията и. Но, както вече писах - истината никога не толкова красива колкото вярата и надеждата.
Текстът се отнася до съсипването на руската армия. Ще се огранича само до армията, защото е особено важно предвид ситуацията в Украйна, а и описанието на цялостното унищожение след разпада на СССР би запълнило много томове книги.
Маса хора у нас не разбират и, типично по нашенски не искат да разберат какво се е случило в тази огромна страна в последните десетилетия.
Разрушението, което сполетя България там е било умопомрачаващо - много повече от при нас, предвид размера и силата на тази огромна страна.
От 1991 до 2000 год. бяха разрушени държава, икономика, социални връзки, ценности и общество. Неолибералният сатанизъм, с който напоследък (най-после) руското ръководство започна да се бори, нанесе на тази велика държава огромни щети. От планираната държавна икономика не остана нищо. Всичко мина в частни ръце и бяха наложени типичните неолиберални мантри - "свободен пазар", "социален дарвинизъм", свободна конкуренция, парите - единствена ценност и т.н. Създаде се класата на "новите руснаци" - олигарси, бивши партийци, комсомолци, кагебейци и обикновени бандити, които де факто станаха притежатели на Русия.
Главният проблем за тях, за управляващите либерали и за техните западни куратори остана армията,която, както много добре знаеха, можеше да ги унищожи много бързо. Тя беше главен проблем и за "задокеанските приятели" на елциновия елит.
Откак съществува Русия винаги се е опирала на армията си. Затова е и просъществувала до днес. Армията я е спасявала от поляци, шведи, турци, от Наполеон, Хитлер и изобщо от всички, които са искали да се докопат до несметните руски богатства. Затова и днес Русия, въпреки всичките перипетии, е единствената запазена стара европейска империя - почти 500 години, от времето, когато Иван IV прие титлата цар.
След "перестройката" и унищожението на СССР вече отделната Руска федерация наследи значителна част от "активите" на Съветската армия. Припомням, че към 1989 това все още бяха най-мощните въоръжени сили в света, с числен състав от около 3 500 000 души плюс 650 000 цивилни служители. За войската се отделяха близо 13 % от БВП на съветския съюз.
Обаче управляващите в Москва прозападно настроени неолиберали бяха повярвали в т.нар. "край на историята" - в тезата, че глобалните промени са свършили и че светът ще живее вечно в либерална демокрация, която е един вид съвършения строй. Затова и вече войни няма да има, а съответно - няма нужда от огромни армии.
Разбира се, тази им "вяра" беше много добре спонсорирана от всякакви западни фондации и тинк танкове.
В такава ситуация някои представители на елита (част от които и днес са там) започнаха "реформи" във въоръжените сили.
Първото реформиране (сполучливо наричано от руснаците "разформиране") беше в периода 1997-1999 год.
То започна с указ на президента Борис Елцин "За мерките за осигуряване на военното развитие в Руската федерация“ от 26 ноември 1996 г. последван от указ № 725с „За приоритетните мерки за реформиране на въоръжените сили на Руската федерация и подобряване на тяхната структура“ от 16 юли 1997 г.
С изпълнението на реформите беше натоварен новоназначеният министър на отбраната генерал (от 21.11.1997 год. маршал) Игор Сергеев.
Решено беше да се намали разрешената численост на въоръжените сили до 1 януари 1999 г. от 1,7 милиона на 1,2 милиона души.
От състава на армията бяха изведени военностроителният комплекс, пътностроителните звена и военната търговия. Голяма част от останалите в тази сфера предприятия по-късно минаха към приватизизация.
Броят на военните училища и научните институции беше намален наполовина.
Разходите за отбрана бяха намалени и не трябваше да надвишават 3,5% от БВП. За 2018 те бяха дори 2.8 %.
Само две години по-късно, вече при президента Владимир Путин, започна нова реформа в армията. Новият министър на отбраната Сергей Иванов беше упълномощен да извърши промените.
В началото на 2001 г. бяха утвърдени: план за изграждане на въоръжените сили на Руската федерация за 2001-2005 г., планове за изграждане на видове и родове войски - общо 33 документа.
Окончателно беше утвърдена смесената структура на воинския състав - платени свръхсрочно служещи и наборни войници.
В 2008 год. по време на президентския мандат на Дмитрий Медведев започна поредна, трета реформа на въоръжените сили. Обявена е на 14 октомври на закрито заседание на Военната колегия на Министерството на отбраната на Руската федерация. Неин изпълнител е поредния министър на отбраната Анатолий Сердюков (същият подава оставка веднага след като завършва реформата и после е съден за корупция в големи размери) затова и в Русия я наричат "сердюковска" реформа.
Тя е разделена на три етапа:
Най - важният - първи етап включва
оптимизация на броя на служителите,
оптимизация на управлението и
реформа на военното образование.
След неговото изпълнение, към края на 2012 год. числеността на въоръжените сили на Русия вече е 845 000 души: сухопътни сили - 250 000, въздушнодесантни войски - 35 000, флот - 130 000, военновъздушни сили - 150 000, стратегически ядрени сили - 80 000, командване и служба - 200 000.
Най-голям е ударът върху офицерския корпус - само за няколко месеца от 365 000 руски офицери в армията остават само 142 000. Например - от 15 365 полковника са оставени 3114, а от 19300 подполковника са оставени 7500.
Впоследствие, поради липса на кадри се стига дотам, че Медведев лично се намесва и 70 000 офицери са върнати на служба.
Подобни драстични съкращения търпи и броят на военните части. В сухопътните войски от 1890 броят на отделните поделения спада на 172!
През 2010 г. президентът на Русия одобри предложенията на Министерството на отбраната за запазване на 220 000 офицерски длъжности и 425 000 професионални военнослужещи по договор във въоръжените сили.
Така стоят нещата и днес. С оглед на обстановката е видно, че след трите реформи трябва да има поредна - четвърта, която да бъде с обратен знак - не да намалява, а да увеличава и засилва въоръжените сили на федерацията. Както скоро заяви видният руски визионер Сергей Переслегин "Армията ни е изправена пред много болезнени, но задължителни промени".
Иван Спирдонов
