Енорийският свещеник Томас Малтус публикува своето „Есе за законите на населението“ в края на XVIII век – малко след Френската революция. Според него, ако не се ограничи раждаемостта, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична.
Това е т.нар. „капан на Малтус“. Всички изчисления и твърдения на свещеника мизантроп се отнасят за родината му Британия. Трябва да се има предвид, че на цялата планета тогава са живеели под 1 млрд души. Та, според него това, което трябва да държи населението под контрол, са нещастия (войни, епидемии, глад и болести), морални ограничения и поквара (към които той включва убийства, предпазване от забременяване и хомосексуализъм).
"Контролирането" на популацията, според Малтус, касае преди всичко бедните и необразовани хора.
Много красноречиво звучи този цитат от „Есе за законите на населението" е красноречив, нищо че е от преди 220 години : "Ако някой се появи в нашия препълнен свят, родителите му не могат да го хранят и трудът му не е нужен никому, то този човек няма право да иска дори и трохи от общата трапеза. Той е напълно излишен. На великия пир на природата за него няма прибори!"
Като погледнем света около нас може да си помислим, че Малтус е гениален визионер или врачка, нали? Всъщност идеите на свещеника никога не са били забравяни, а напоследък интересът към тях бележи дори и ръст и то не само защото населението на планетата се е увеличило многократно.
Днешните глобални господари отново са се върнали към убеждението, че земята е пренаселена и трябва да се разреди. Откровено се говори, че населението на земята е прекалено голямо и трябва да се намали няколко пъти. Такива идеи, макар и облечени в красиви дрехи, налагат глобалистите, определящи дневния ред днес в света - Римският клуб, Билдерберг, световния икономически форум.
Същото, макар и в още по-красиви одеяние, ни налага подопечната на тези тъмни структури ООН през програмата "2030".
Методите, при все и да са далеч по-модерни и технологични, в основата си повтарят идеите на Малтус. Той пише за болести и епидемии - ето ви СПИН, свински, птичи грип, ковид, онкологични заболявания и какви ли не още гадости… плюс унищожаващия още милиони широко налаган от пропагандата страх от тези болести. Страхът ни унищожава психически, тоест - скапва имунната ни система.
Оттам отиваме към войните - в съвременния свят уж историята е свършила и уж щеше да има мир, а войните си продължават и в тях сумарно загиват милиони.
Идва ред на "климатичните промени". Вече широко се говори за целенасочено намаляване на човешката популация, защото тя променяла климата.
Огромен брой сериозни учени твърдят, че човешката дейност причинява минимална промяна на климата и че цикличните затопляния или захлаждания са в резултат на естествени процеси. Това, обаче няма значение за новите малтусианци. На тях им е изгодно хората да са виновни, за да имат оправдание за нуждата от депопулация. Тяхната пропаганда облъчва вече второ поколения, че видиш ли, човекът бил главен виновник за климатичните промени.
Затова и днес на запад, а и не само, безброй млади хора не искат да създават поколение. Не искат съвсем целенасочено- за да не "подпомагат" бъдещите им деца "глобалното затопляне".
Следващите методи са: широко налагания феминизъм, джендърните теории, еднополовите бракове, а и изобщо налаганите повсеместно "ценности" на модерния либерализъм (главно "добродетелта на егоизма", както я нарича Айн Ранд) прокламират само персоналния "кеф" на индивида, правене на кариера или трупане на пари. И в този смисъл да мислиш за деца и възпроизводство на рода също вече се смята за ретроградно и тъпо.
От климатичните промени следва и гладът - същите глобални господари ни убеждават, че кравите и прасетата отделяли много вредни за климата "емисии" и трябвало да спрат да се развъждат, а хората трябвало да се хранят с далеч "по-безопасни" скакалци, буболечки и ларви на мухи. Не е нужно човек да е кой знае какъв умник, за да разбере, че това е пълна глупост и унищожаването на животновъдството е сигурен път към повсеместен и глобален глад.
В борбата за намаляване на хората се стига до крайности като "църквата на евтаназията" или движения като "child free", а съвсем наскоро професор от Йейл открито заяви, че в Япония възрастните хора трябва масово да се самоубиват през харакири или да бъдат подложени на евтаназия.
Прословутият "прозорец на Овертън" - системата за налагане на идеите на елита, превърна описаните диаболизми в мода. Затова днес е модерно да си веган, LGBTQR +, да нямаш деца и нормално семейство, да караш електрическа кола (чийто екологичен ефект е много съмнителен) да се ваксинираш за щяло и нещяло и т.н.
В същото време никой от глобалните лидери не се е захванал да спре сечта на гори никъде по света, макар да е ясно, че горите поемат въглероден двуокис, а произвеждат кислород, нито тези нови господари са спрели да летят на частните си самолети, които отделят огромни количества от отровния газ, нито пък са затворили огромните (притежавани от тях) химически и металургични комбинати.
Да не говорим за унищожението на всякакви опити за реална борба с глада.
Прекрасен пример е проектът на Либия да превърне част от Сахара в овощна градина чрез създаването на огромна иригационна система, ползваща подпочвени води. Проектът имаше реалния потенциал да се справи с изхранването на голяма част от Африка. Малко преди завършването му, обаче, Либия беше "разкостена" от "западните сили", а лидерът и Муамар Кадафи беше убит по най-жесток начин.
И днес всичко това вече се прави официално, а не под сурдинка, както по времето на Малтус (заради все още запазения тогава страх от Бога).
Днес Швабовци, гейтсове и Клинтъни вече са успели да убедят милиони да вярват, че земята е пренаселена и че трябва да има депопулация. Причините които налагат за това неизбежно "мероприятие" са различни, но целта изобщо не се е променила за повече от 200 години, от времената на Томас Малтус - тя е богатите да живеят спокойно и нашироко и да не ги притеснява нищо.
Има само една голяма разлика- ако опасенията на Малтус са били относно изхранването на масата хора, днес има и други, допълнителни причини - цифровизацията и роботизацията на икономиката правят така, щото стотици милиони наистина да бъдат излишни, да няма място за тях, без значение дали ще има или няма да има какво да ядат.
Днес технологията е на такова ниво, че човешкия фактор е почти без значение. Роботи и машини могат да вършат почти всичко - от копане до решаване на сложни уравнения. Затова и хората са все по-излишни.
Никой бизнесмен няма нужда от мрънкащи бивши работници, искащи храна, пенсии и осигуровки и неговата естествена цел би била да има колкото се може по-малко такива.
Целта е глобалните богаташи да създадат на земята нов рай, нов Едем, но само за тях.
Никой дори не си и помисля, че светът може да е прекрасен ако има справедливо разпределение на благата, ако се ограничи алчността, ако се върнем към духовни ценности…
Богатите трябва да продължат да живеят богато, а масата хора - те трябва да бъдат постепенно "утилизирани", независимо дали искат или не искат. За тях няма да има прибори на великия пир на природата.
Затова и неомалтусианството се връща като една от основните идеологии на днешните глобални нотабили. Разбирането на този проблем ще ни даде отговори и на много други въпроси.
Иван Спирдонов
