Днес се навършват 3 години от обявяването на открита война срещу българския народ. Преди това пак бяхме във война, но беше хибридна, по-прикрита - почти невидим систематичен геноцид. На този ден преди 3 години обаче изпратиха на фронтовата линия шепа продажни мекерета, които започнаха открити военни действия срещу нас, българските граждани - отнеха ни хляба, поставиха ни под домашен арест без съд и присъда и платиха на еничарите си да тормозят, тероризират и глобяват всеки, който не се подчинява на наложения диктат. Минаха 3 години, занимаваха ни с какво ли не през тях - бойчета, кирчета, кокорчета, бежанци, специални военни операции... Но аз помня. Като слон помня. Помня как хората уринираха по мантинелите, защото трябваше да стоят с часове пред КПП-тата, за да се приберат у дома си. Помня как децата пищяха неистово, заключени зад високите бетонни парапети на терасите, защото не се бяха родили кучета и нямаше как родителите да ги изведат навън (там витаеше вир0$сът, но не нападаше хора с домашни любимци, само хора с деца). Помня как спирахме да вършим човешките си нужди по пътя, защото тоалетните по бензиностанциите бяха запечатани (и там витаеше вир0$сът; по касите не витаеше обаче, можеше да си платиш свободно). Помня как глобиха една баба, защото приседнала на пейка в Южния парк след земетресението (и по пейките ходеше пустият му вир0$, но не по тези в градския транспорт - само по тези в парка). Помня как бяха облепили в черно бутоните на пешеходните светофари в София (вир0$сът много се лепеше по пешеходни светофари, но явно бягаше от черни лепенки). Помня как една жена плачеше и молеше полицаите на КПП-то да я пуснат, защото майка й е сама и ще умре не от вир0$а, а от това, че няма кой да и занесе лекарства (не я пуснаха - важното беше бабата да не умре от вир0$а; от всяка друга болест можеше да си умира на воля). Помня как хора останаха без работа и доходи, но нямаше кой да им помогне - парите отиваха за никому ненужни тестове за сополи, за облепяне на светофари, за хладилни камиони, пренасящи съмнителни течности и брандирани с лого на известна марка кренвирши. Помня как българският трибагреник - нашето гордо знаме, което никога не е пленявано в бой - падна в плен на политиците, които си бършеха сополите и плюнките в него (снимка 1). Помня как умираха хора на стълбите пред болниците, защото нямаше кой да ги лекува - лекарите бяха заети да издирват болни от модерната настинка, защото за нея им даваха пари; за другите болни - не. Помня как учители унижаваха деца като отказаха да им преподават, защото децата не са се изхрачили на входа на училището. Помня. Всичко помня. И никога няма да забравя, нито да простя! Всички, които участвахте и участвате в тази война - трижди проклети да сте!!! Проклинам ви като човек, като българка, като жена и като майка. И съм сигурна, че няма да ви подмине - майчините клетви винаги застигат, да знаете!
