Повечето млади днес виждат в такива като мен изкукали консервативни
чичковци, които живеят в миналото и не разбират настоящето и бъдещето.
Идеологии, традиционни ценности, расова, религиозна и национална
принадлежност за тях са потънали в прах и изгубили смисъла си
празнословия.
Истината, обаче е друга.
Голямата беда за поне 80% от младите хора, живеещи в западния свят,
което означава и в България, е че са израснали в матрицата на глобализма.
Те са индоктринирани с убеждението, че е дошъл края на историята и че
животът в зоната на комфорта ще е безкраен, че единствените важни неща
са парите, новите маркови маратонки, автомобили и телефони.
Тези младежи не могат вече да осъзнаят, че историята се пише от Бог и тя
постоянно се променя. Мислят си, че всяка сутрин ще се събуждат в
пухени завивки, животът ще е само търсене на удоволствия и либералната
демокрация ще е въздесъща.
Известната книга на Франсис Фукуяма „Краят на историята и последният
човек“ излезе преди 30 години. В нея авторът твърди, че
разпространението на либералните демокрации и свободния
капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на
социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма
на човешко управление. После Фукуяма се отрече от идеята си, но тя явно
е останала любима на глобалистката пропаганда.
Затова и голяма част от днешните младежи се смеят и се подиграват на
всеки, който се опита да им обясни, че нищо на този свят не е вечно и че
това се отнася и за глобалното англосаксонско господство.
Те са млади, но отдавна са ретрогради, при все и да не го осъзнават и да се
мислят за прогресисти. Вкопчили са се в настоящето, което неминуемо се
превръща в минало, защото ходът на времето е само напред. Мислят си, че
днешното статукво е вечно. Не разбират, че историята е като
електрокардиограма, която измерва състоянието на цивилизацията. В нея
има пикове и спадове, а ако спрат пиковете и спадовете линията става
равна и цивилизацията умира.
За наша радост Бог не позволява това да се случи, обаче пиковете и
спадовете продължават вечно и днес сме в спад, да не кажа - в дъното.
В този смисъл днешният конфликт в Украйна е прекрасен пример Той е
нещо като земетресение, като буря или като изстрела на Аврора. Няма
значение нито кой ще победи, нито кой е прав или крив. Няма значение и
дали войната ще повлияе на сриването на глобалното господство на
англосаксите. Този геополитически сблъсък, обаче гръмко доказа, че
историята няма край, че електрокардиограмата продължава да пиука.
Днес много от младите са превърнати във функционално неграмотни
същества, напълно неспособни да приемат никакви интелектуални
предизвикателства.
За тях Русия е нападнала "независима" Украйна и толкова. Те не знаят
историята на Русия и Украйна, не знаят къде е Чернобил, не разбират и
основите на хегеловата диалектика. Не знаят защо е паднала Римската
империя, нито знаят как беше унищожена социалистическата система. Не
знаят кой, как и защо предизвика Първата и Втората световни войни, нито
знаят как се стреля с пистолет или автомат. Не знаят, защото им е вменено,
че това няма значение за личния им комфорт и дори такива знания са
вредни за този комфорт.
Ако са против Русия, то е защото глобалната матрица им вменява, че Русия
е някакъв враг на комфорта им.
Те не знаят, че има и свят на идеите и той също е важен за хода на
историята. В основата на промените винаги стоят идеи, а Бог е вменил
постоянно да се появяват нови и нови идеи. Но младите не разбират от
идеи. Вменено им е, че идеите са глупости от миналото, а важно е само
материалното.
Ако знаеха всичко това, нямаше да са жертви на матрицата, а щяха да са
подготвени за бъдещето, дори част от тях щяха да са прогресивно
мислещи, да виждат опасностите на бъдещето, а не да стоят вкопчени в
настоящето ретрогради.
Затова и за тях е много болезнено да приемат, че на света винаги е имало и
винаги ще има войни, конфликти и сътресения, ще има природни и
антропогенни катаклизми, ще има периоди на трудно оцеляване и периоди
на по-добър живот, ще има социални сривове и социални издигания.
Направо ще е ужасно да повярват, че техния комфорт може да изчезне, че
настоящето може да се срине като ударена от бомба сграда, че вместо на
пухени завивки скоро може да се радват на куп дрипи, които да ги топлят в
някой тъмен и студен бункер и че вместо нова игра в телефона единствено
"забавление" може да им е търсенето на парче хляб и намирането на
надеждно укритие.
Не искам да си представя какво ще се случи ако тези млади хора бъдат
принудени да се бият с оръжие в ръка…дори и само в името на собствения
си комфорт. Не искам да си представям повторение на някои исторически
събития (което се случва доста често в историята), например Европа да
бъде нападната от някакъв нов ислямски халифат. Бойците на Аллаха,
както и преди много столетия, няма да са ретрогради, бетонирани в личния
си комфорт. Те ще имат идея и няма да се интересуват от пухени завивки
или нови модели маратонки, а от налагане на тяхната вяра (идея) над
всички останали. Оттам нататък…не ми се мисли…
Разбира се, младите не са виновни. От десетилетия глобалистката матрица
- оръжието на глобалния елит, ги превръща в това, което са днес. За тази
цел се изкореняват традиционните ценности и единствена ценност остават
парите. Унищожава се всичко - образование, историческа памет, вяра в
Бог, семейство, нация, раса, дух, като целта е в бъдеще западът да е
заселен от хомогенна маса дебили, радващи се на всяка нова модна
глупост.
Както се вижда и с просто око - матрицата е постигнала значителни
резултати.
Ситуацията е подобна на тази във "Фауст" на Гьоте (повечето не знаят ни
Гьоте, ни Фауст) - Мефистофел (матрицата) обещава вечен щастлив и
комфортен живот на послушковците, но в замяна иска душите им.
Дано някои разбират написаното и дано се вразумят! Дано се замислят и
вместо да се смеят на всеки, който напише нещо различно от писаното и
говореното от глобалистката пропаганда, да започнат да четат и да
осъзнават дълбоките истини. Само знанието може да ги спаси, а оттам - да
спаси и цивилизацията ни. Защото, каквото и да пишем и говорим, каквито
и да са днешните млади - те са бъдещето, те са тези, от които ще зависи
историята.
Иван Спирдонов
