.
Налага се един глобалистки култ, нова религия, която принуди всички хора, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, наречена The Church of Environmentalism -
"Църквата на борците с климатичните промени"!
Това е религия във всички отношения, всеобхватна не само за живота на хората, които я практикуват, но и за живота на нацията, която я изповядва публично. Тази религия адаптира закони и присъди и вдъхновява образованието. Всички правителствени действия се въртят около нея .
В името на глобалистката религия нейните последователи изискват всички граждани да се държат в съответствие с морала на Новия световен ред, приемайки безкритично – и с отношение на предано подчинение на религиозния авторитет – доктрината, дефинирана ex cathedra от Синедриона в Давос.
Американската конституция по принцип забранява всяка държавна религия, но от известно време управляващата Демократическа партия е наложила на американския народ глобалисткия култ със своя зелен дневен ред, неговите будни догми, неговите осъждания и култура на отмяна. Негови свещеници са служителите в Световната здравна Организация, а пророци са участниците в Световния икономически форум.
От гражданите не се изисква просто да споделят мотивите, които оправдават здравните, икономически или социални политики, наложени от правителствата, а да дадат своето сляпо и ирационално съгласие, което далеч надхвърля вярата.
Поради тази причина не е позволено да се оспорва психопандемията, да се критикува управлението на ваксинационната кампания, да се протестира срещу покваряването на децата чрез LGBTQ, да се аргументира неоснователността на борбата с климатичните промени, да се иска разследване на Хънтър Байдън или изборната измама, която попречи на президента Доналд Тръмп да остане в Белия дом…
След всичките тези глупости, неразбираеми за рационалния ум, но достатъчно оправдани от гледна точка на сляпата вяра в Давос дойде и ново предложение - клиника в САЩ предложи пациентите да се откажат от част от анестезията си, за да намалят следите от въглероден диоксид и „да спасят планетата”. Това не трябвало да се тълкува като гротесков претекст за намаляване на болничните разходи в ущърб на пациентите, а като религиозен акт, покаяние, което трябва да бъде прието доброволно, етично достойно действие.
Покаятелният характер е незаменим в тази операция на насилствено покръстване на масите, защото той балансира абсурдността на действието с наградата на обещаното благо: носейки маската (която е безполезна), гражданинът/религиозният последовател е направил свой собствен жест на подчинение, „предложил” е себе си на божеството Давос. Това подчинение беше потвърдено с публичния акт на ваксинация, който представлява един вид „кръщение“ в глобалистката вяра, посвещение в богослужение.
Висшите жреци на тази религия дори са стигнали до точката на теоретизиране на човешките жертвоприношения чрез аборт и евтаназия: жертва , изисквана от общото благо, за да не се пренасели планетата, да не се натовари общественото здраве или да се окаже бреме за социалното осигуряване .
Дори осакатяванията, на които са подложени тези, които изповядват джендър доктрината, и лишаването от репродуктивни способности, предизвикано от хомосексуалността, не са нищо повече от форми на саможертва и жертване на себе си : на тялото, здравето , включително самия живот ( получаване , например експериментална генна терапия, очевидно опасна и често смъртоносна).
Придържането към глобализма е държавната религия и държавата „толерира“ непрактикуващите до степента, в която тяхното присъствие не пречи на обществото да упражнява този култ. Всъщност, в своята презумпция, че е легитимирана от „етични" принципи, за да наложи на гражданите това, което представлява неоспоримо висше „добро“, държавата също така задължава несъгласните да извършват основните действия на „глобалисткия морал“, като ги наказва, ако не се съобразяват с неговите предписания.
Хранене с насекоми, а не с месо, инжектиране на наркотици вместо водене на здравословен живот; използване на електричество вместо бензин; отказ от частна собственост и свобода на движение; траен контрол и ограничения на основните права; приемане на най-лошите морални и сексуални отклонения в името на свободата; отказ от семейството да живее изолирано, без да наследява нищо от миналото и без да предава нищо на потомството; заличаване на самоличността в името на политическата коректност; отричане на християнската вяра; обуславяне на работата и прехраната към спазване на абсурдни правила – всичко това са елементи, предназначени да станат част от ежедневието на индивида, живот, основан на идеологически модел, който при по-внимателно вглеждане никой не иска и никой не е искал. Този модел, превърнат в култ оправдава съществуването си само с плашенето на масите с някакъв недоказан и недоказуем екологичен апокалипсис.
Това нарушава не само така възхваляваната свобода на религията, върху която се основава американското общество, но иска да ни доведе стъпка по стъпка, неумолимо, до точката, в която този култ е изключителен, единственият разрешен.
„Църквата на екологизма“ се определя като приобщаваща, но не толерира несъгласие и не приема диалектическо ангажиране с онези, които поставят под въпрос нейния диктат. Тези, които не приемат антиевангелието от Давос, са ipso facto еретици и следователно трябва да бъдат наказани, отлъчени, отделени от социалното тяло и считани за обществени врагове; те трябва да бъдат превъзпитани със сила, както чрез непрекъснато натискане на медиите, така и чрез налагане на социална стигма и наистина изнудващи форми на съгласие, като се започне с „информираното“ съгласие за подчиняване против волята им на задължението за ваксинация и продължавайки в лудостта на точките от т.нар. "Програма 2030" на ООН.
Проблемът с този смущаващ феномен на масово суеверие е, че тази държавна религия не е наложена de facto само в Съединените